|
Странник
Бързай, странник, върви скоро
къща бащина да стигнеш,
пред къщата играй хоро,
през хорото ти ще минеш.
"Добре дошел", ще ти кажат
деца, баби и подевки;
а момите - те играят
подир дружкини засевки.
Няма нищо! Други зема
тази, що си нявга любил;
но и за теб моми има:
бог не си с камъни бил.
Ще излезе стара майка
да посрещне мила сина,
ще заплаче, ще завайка:
"Син дочаках от чужбина!"
Ще прегърне мъжка снага,
а ти нейни стари кости;
ще чуйш майчина си тъга,
ще чуйш нейни думи прости.
Ще чуйш, ала недей плака,
първо либе че сгодили,
друга вест те тебе чака -
за баща и братя мили!
Турци тейка ти убиха,
братята ти и двоица
полежаха, па изгниха,
отровени във темница.
Но то нищо! Ти да си жив,
баща скоро ще да бъдеш, -
бог е добър и милостив,
а ти трябва род да въдиш.
На, че плачеш! Ех, жена си!
За жени е плачът даден,
за жени, за сиромаси:
ти не си ни гол, ни гладен.
Речи тамо: "Бог да прости",
на попове по патрихил,
на трапеза свикай гости,
пък бъди, какъвто си бил!
Земи жена хубавица
или грозна със имот;
народи рояк дечица
и с сюрмашки ги храни пот.
Тъй глупецът, тъй залита
да прекара добър живот,
и никога не се пита
човек ли е той или скот!
|
