Песен на букурещките български ергене

(Посвещава се на най-младият)

Заборавих да са жена,
драм-бамба-лумба-драм!
дор ма чичо не подкани,
драм-бамба-лумба-драм!*
"Ожени се чичовото,
та си земи сляпа Райка,
тамам мома на сто годин,
а ти ерген сто и двайсет."
Послушах го, зажених са,
изпроводих сватовете,
сватовете, кумовете,
земахме си невястата,
пратихме я на бял Дунав
да са мие, да са трие,
да са реши, да са щипе.
Изтръкала кола хума,
изтрошила кош гребене;
пратихме я в черковата, -
пуста хубост, пуста гиздост!
Поповете онемеле,
калугере ослепеле!
Вов неделя ни венчаха,
вов понделник е родила:
едно дете, мъжко дете,
със опинци, със цървулци
със остенът пред волове;
зъбите му като тесли,
въшките му като прасци,
гнидите му като телци.
Погледах го, почудих са,
а то викна та ми запя:
"таралити-трамба-ламба!"
 
Е, г. Шишков, подир тая песен убеди ли са, че и у българина има поезия, и поезия, пълна с грации и с нежност? Блазе ти, че от поезия барем отбираш! Тая песен "Будилникът" препоръча на твоят висок критериум, но с условие: по-напред да додеш да си опереш мозъкът на Дунава. А г. Войников добре ще стори да турне тая песен на ноти, та кога му каже българският народ: "ела, синко, да ти дам хилядо жълтици, да съставиш театрална трупа", - той доде да я изпее на букурещките ергене, които, като младежи, разбира са, и представители на тоя народ, най-много ще пожертвоват за това "училище на народът". А оркестърът "Бременските музиканти" е готов: с гайдата pan Стоянов, с тъпанът domnu Мънзов, а с дзурлата г. Друмев (ако предпочете да стане владика - то друга работа). А за капелмайстор добре ще е, ако се съгласи да приеме m-r Паничков, на когото тънкият музикален слух отдавна вече е познат на г. Войникова.
 
 
 
* "Драм-бамба-лумба-драм" са повтаря подир секи стих, но тоя вариант е само за ония ергене, на които са побелеле космите; а на които са изпадале и зъбите - те трябва да повтарят "Таралити-трамба-ламба".
 
 
(“Будилник”, г. I, брой 3 от 20 май 1873 г.)